jerusha_abbot: (Default)
Уже несколько дней у меня Яндекс не открывается вообще.
Рамблер открывается. ЖЖ открывается. А Яндекс - нет.
Ничего не нашла поиском.
Может, это меня забанили? :)

Кто в Болгарии, поделитесь - у вас Яндекс открывается?
jerusha_abbot: (Default)

Вспомним сегодня.
Хотя и не забывали.

www.youtube.com/watch

 


jerusha_abbot: (Default)
Совершенно случайно, по следам вязальной схемы, забрела на сайт "Наука и жизнь". Обрадовалась - не то слово. Когда-то в прошлом получала этот журнал по подписке, читала с огромным интересом, собирала вырезки. Хотя я и гуманитарий и далеко не все понимала, это для меня был ну ОЧЕНЬ интересный и грамотно написанный журнал. Побежала, рассказала мужу, он тоже приятно удивился, оказалось, он тоже читал когда-то.

Решили заказывать, там предлагают ПДФ-варианты по 2 доллара за номер.

И тут - разочарование. Оплата через система веб-мани. Пошла, почитала о системе и о способах пополнении кошелька. Там способов десять, из которых мне может подойти с большой натугой разве что банковский перевод. Для него с меня сдерут денег немеряно, это же международный перевод...

Скажите, пожалуйста, есть другие способы пополнения этого кошелька? Правда, очень хочется Науку и жизнь заказывать и читать!
jerusha_abbot: (Default)
Купила PocketBook 360о.

ОЧЕНЬ довольна. Всем, кто читает електронных книг, советую.

Если сравнивать с Sony Reader-ом, убедительно выигрывает.
Правда, у меня самый первый Ридер, безжалостно эксплуатированный. Выдержал два года, еще работает, но кнопки уже отказывают, надо нажимать 2-3 раза, чтобы перевернуть страницу, и аккумулятор очень быстро садится. Думала покупать новый Ридер и тут нашла отзывов о Покетбуке.

Будет время и будет интерес - выложу фотографии и впечатления.
jerusha_abbot: (Default)

Пропал ребенок у ПривеТ.Т в Москве
Нужна помощь!
Помогите поднять в топ.
Разместите, пожалуйста, у себя в журналах, и отпишитесь в исходном топике.
Благодарю всех.

http://tt327.livejournal.com/1150.html


jerusha_abbot: (Default)
Вспомнили.
www.youtube.com/watch
jerusha_abbot: (Default)
Докато сме малки, много искаме да пораснем. Определяме си някакви ориентири, които, веднъж достигнати и задминати, ще означават някакъв нов етап в израстването ни. Това впрочем е отделна тема.

Има и едни други моменти-ориентири, които нито ги търсим, нито се стремим към тях, обаче те сами неумолимо си настъпват.
Например моментът, когато разбираш, че си безвъзвратно "голям". Когато за първи път усетиш, че родителите ти са остарели. Когато сам станеш родител и поемеш невероятно огромната отговорност за детето си - добре, че тогава не знаеш колко огромна е тя.

Има и момент, в който разбираш, че си вече съвсем сам. Няма на кого да разчиташ за безответна, безусловна и тотална любов и подкрепа. Дори да си обичан, дори да си сред любими хора. Няма го онова изначалното, родителското, невидимата стена зад теб, в която можеш да опреш гръбче, когато си преследван, уплашен, несигурен. Толкова отдавна не си го правил, защото вече си голям, но винаги си знаел, че тази стена все пак я има. Е, а днес усещаш как вече я няма.

И пак си дете. Отчаяно и безутешно, съвсем по детски.
jerusha_abbot: (Default)
Вдруг резко захотелось писать здесь.
А чукча не писатель.
Т.е. у чукчи - совершенно другой язык родной, совсем не русский.
Скажу напрямик - болгарский.
А что-то болгары не подтягиваются. Не читают. Не пишут. Совсем как та мартышка  :-)
Думаю...
А переводить свои словесные потуги на иностранный язык  - это как заниматься сексом в колготках.
Все вроде так, а ощущения не те...
jerusha_abbot: (Default)
Тут был очень долгий и очень нудный пост на плохом русском о уже неактуальных переживаниях. Стерла. Нечего тут ему болтаться.
jerusha_abbot: (волк)
Веднага да кажа, че моят недовършен разказ не е нито обвинителна реч, нито искане за медицински съвет. Е, ако някой даде, лошо няма. Но целта ми е просто да се изприказвам, ако на някой е интересно – да чете.

Та значи някъде през февруари почнаха да ме наболяват, хм, тазобедрените стави или слабините някъде около тях, де да знам, нямам специализация по анатомия. Read more... )
jerusha_abbot: (Default)
София е невероятно красива под дъжда. Поне сега в момента. Листата на дърветата са нежнозелени и подгизнали, бистрите капки се търкалят по тях като погалване. Тревата отдолу жадно ги пие и все не се насища. Колите просвистяват с гуми през бистрите локви. Асфалтът под цъфналите кестени е обсипан с белите листенца на цветовете. Чудно красиво е. Има тук-таме из Софиая и кестени с червени цветове; под тях асфалтът е на нежнопурпурни пръски. Дъждат трака приспивно по покрива на колата и облива стъклата отвсякъде. Някак си парадоксално ти се ще да се сгушиш вътре и да останеш така, откъснат от света и в същото време до болка вътре в него. Разбира се, че няма как, затова внимателно напредваш в задръстването, което изобщо не те дразни. Толкова е хубава майска София под дъжда.

Явно е вярна руската мъдрост: "Что имеем - не храним; потеравши - плачем". Тази година така се случи, че съм далеч от София и само много рядко се връщам за по няколко дни. Сигурно затова сетивата ми са така до болка чувствителни към красотата й, към пролетното буйство на зеленината в нея. Друг път все бързам, тичам, не се вглеждам и не се замислям.

Истинско блаженство е да караш под майския дъжд по алеята край парк-хотел Москва. Зелените натежали корони на дърветата се свеждат от двете страни като почетен шпалир и услужливо прокапват. Излъчват оптимизъм и удоволствие. Карам бавно, за да удължа изживяването. Чистачките прошумоляват само от време на време - нарочно съм ги включила само на първа степен. Всичко е нежнозелено, чисто и свежо.

Със сигурност ще запомня този майски дъжд и ще си го превъртам като филм отново и отново в главата.Беше вълшебен.
Page generated Jul. 21st, 2017 12:35 am
Powered by Dreamwidth Studios